На теб, любима!
Усмихва се в нощта луната,
гали тя моето чело
и сънувам теб – жената
в на самотата черното тегло.
Животът си отива, не и любовта –
тя дава ми надежда, красота
и до сетното дихание
запазва своето очарование.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены