2 jun 2006, 12:07

На теб мили мой

  Poesía
1.5K 0 2

Забравиха устните какво е целувка,
забрави сърцето какво е любов,
забрави душата ми как се обича,
на теб, мили мой, сега тя прилича.

Очите ми празни животът презират,
ръцете ми никой до мен не откриват
и вече не мога дори да отричам,
на теб, мили мой, отдавна приличам.

Не помня пожарите в мен потушени,
не помня искриците в мен загасени,
не помня, че някога аз те обичах,
на теб, мили мой, на теб заприличах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....