Забравиха устните какво е целувка,
забрави сърцето какво е любов,
забрави душата ми как се обича,
на теб, мили мой, сега тя прилича.
Очите ми празни животът презират,
ръцете ми никой до мен не откриват
и вече не мога дори да отричам,
на теб, мили мой, отдавна приличам.
Не помня пожарите в мен потушени,
не помня искриците в мен загасени,
не помня, че някога аз те обичах,
на теб, мили мой, на теб заприличах...
© Мартина All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
