11 jun 2021, 23:13

На теб Море с любов!...

  Poesía » Otra
430 0 1

 

На теб Море с любов!...

 

Аз цял живот при тебе все се връщам

с вината осъзната на разкаян син –

Море, Море понеже  си насъщност

в Живота ми  хазартен и необясним!...

 

Ти също като майка, ласкава и строга,

аз знам ще имаш сили все да ми простиш –

при теб пък за подарък аз моята тревога

с любов ще ти оставям във някой тъжен стих...

 

Море, ти звездно в Красотата съществуваш

през целият безкраен престой във Вечността,

а в прелестта, с която стихийно се бунтуваш

заложено е взривното  устройство на Света!...

 

Дори във всяка твоя връхлитаща стихия

и всеки изненадващ  със  дива ярост щорм –

Море аз мога с изненада да открия

уюта незабравен на своя бащин дом!...

 

11.06.2021.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...