19 may 2006, 14:02

На теб Родино

  Poesía
815 0 6
На запад от Понт, между Истър и Хем
земята е бойна арена.
Развява се буен славянски перчем,
препускат прабългари, проблясва студено
острието на меча, издигнат в закана,
и вее се волно опашката - знаме,
телата изгарят в незараснали рани,
душите се къпят в метежния плам
на надежда и вяра... И в битките святи
два народа се сливат с открити обятия,
два народа с пламтящи в сърцата пожари...
И поема на поход вековен България!

Моя родна земя, кой ли яростен враг
няма лаком към теб да поглежда!
Вековете на блясък ще се сменят със мрак,
вековете на ужас, с надежда...
Не веднъж ще прелитат над теб урагани,
не веднъж ще посрещаш с открити гърди
побесняли талази от хладна стомана
и изгаряща ярост, ще преглъщаш беди,
но България винаги, ти ще останеш.
И България вечно бъди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...