Весан (Ангел Веселинов)
530 763
May 19, 2006, 2:02 PM

На теб Родино 

  Poetry
613 0 6
На запад от Понт, между Истър и Хем
земята е бойна арена.
Развява се буен славянски перчем,
препускат прабългари, проблясва студено
острието на меча, издигнат в закана,
и вее се волно опашката - знаме,
телата изгарят в незараснали рани,
душите се къпят в метежния плам
на надежда и вяра... И в битките святи
два народа се сливат с открити обятия,
два народа с пламтящи в сърцата пожари...
И поема на поход вековен България!

Моя родна земя, кой ли яростен враг
няма лаком към теб да поглежда!
Вековете на блясък ще се сменят със мрак,
вековете на ужас, с надежда...
Не веднъж ще прелитат над теб урагани,
не веднъж ще посрещаш с открити гърди
побесняли талази от хладна стомана
и изгаряща ярост, ще преглъщаш беди,
но България винаги, ти ще останеш.
И България вечно бъди!

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??