На тебе бъдещето си дължа

27 ago 2019, 9:03

Poesía » De amor, Formas graves

446 0 2

Сърцето си как исках да изтръгна...

От болката бе тежко наранено,

но сила то намери, не помръкна,

остана да тупти непобедено.

Душата си, аз мислех, ще изгубя

сред пусти дни и нощи в самота,

и казвах си " не ще се вече влюбя ",

а вярваше по чудо някак тя.

Разпадаха се сякаш ум и тяло,

и в този мой съдбовен, тъжен хаос

дойде, Чаровнице, и мене в цяло

превърна ти със красота и с радост.

И оцелях, и с теб ще продължа.

На тебе бъдещето си дължа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.