На тебе бъдещето си дължа
Сърцето си как исках да изтръгна...
От болката бе тежко наранено,
но сила то намери, не помръкна,
остана да тупти непобедено.
Душата си, аз мислех, ще изгубя
сред пусти дни и нощи в самота,
и казвах си " не ще се вече влюбя ",
а вярваше по чудо някак тя.
Разпадаха се сякаш ум и тяло,
и в този мой съдбовен, тъжен хаос
дойде, Чаровнице, и мене в цяло
превърна ти със красота и с радост.
И оцелях, и с теб ще продължа.
На тебе бъдещето си дължа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
