12 nov 2007, 9:11

На тебе, обич моя 

  Poesía » De amor
1445 0 11


На тебе, обич моя...


 

Когато те създавах във мечтите си,

небето бе разтворило душа.

Далечна светлина, отвъд ранимото,

ме носеше, потънала в нега.


 

Когато те създавах в любовта си аз,

обливаше ме звездна тишина.

Летях...  летях, понесена от луда страст,

в неземна, необятна топлина.


 

Когато те създавах в свойте мисли,

вселената ми даваше крила.

Изгряваше една велика истина

за вяра и надежда, и съдба...


 

Когато те създавах... Непонятно как

пристигна... Като слънчев лъч желан.

И земен, и божествен, свято-слят

в едно... За мен. Тъй, както бе мечтан.

 

 

 

 

 

 

 

 


 

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??