Ена (Елена Гоцева) Ена (Елена Гоцева)
19 500
12 nov 2007, 9:11

На тебе, обич моя

1.6K 0 11


На тебе, обич моя...


 

Когато те създавах във мечтите си,

небето бе разтворило душа.

Далечна светлина, отвъд ранимото,

ме носеше, потънала в нега.


 

Когато те създавах в любовта си аз,

обливаше ме звездна тишина.

Летях...  летях, понесена от луда страст,

в неземна, необятна топлина.


 

Когато те създавах в свойте мисли,

вселената ми даваше крила.

Изгряваше една велика истина

за вяра и надежда, и съдба...


 

Когато те създавах... Непонятно как

пристигна... Като слънчев лъч желан.

И земен, и божествен, свято-слят

в едно... За мен. Тъй, както бе мечтан.

 

 

 

 

 

 

 

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0