На тебе, обич моя
На тебе, обич моя...
Когато те създавах във мечтите си,
небето бе разтворило душа.
Далечна светлина, отвъд ранимото,
ме носеше, потънала в нега.
Когато те създавах в любовта си аз,
обливаше ме звездна тишина.
Летях... летях, понесена от луда страст,
в неземна, необятна топлина.
Когато те създавах в свойте мисли,
вселената ми даваше крила.
Изгряваше една велика истина
за вяра и надежда, и съдба...
Когато те създавах... Непонятно как
пристигна... Като слънчев лъч желан.
И земен, и божествен, свято-слят
в едно... За мен. Тъй, както бе мечтан.
© Елена Гоцева All rights reserved.
