На тебе ще се обрека

9 dic 2008, 18:49

Poesía » De amor

682 0 2

Не ще научиш никога, уви,

защо сърцето ми тъй се вълнува

при облика ти всеки миг.

Защо и мек, и страшен те сънувам.

Не ще да разбереш сълзите ми горещи

защо потичат мигом във реки.

В мълчание и аромат на свещи,

защо събирам сили и мечти.

Сама и аз се не разбирам

как точно в теб намерих любовта,

но може и ненужно да се взирам,

а то, сърцето, да си те избра.

Точно теб и груб, и мил,

и властен. Но спокоен като ледена вода,

на теб, единствен мой всемир,

в безумие, но цяла ще се обрека!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.