Не ще научиш никога, уви,
защо сърцето ми тъй се вълнува
при облика ти всеки миг.
Защо и мек, и страшен те сънувам.
Не ще да разбереш сълзите ми горещи
защо потичат мигом във реки.
В мълчание и аромат на свещи,
защо събирам сили и мечти.
Сама и аз се не разбирам
как точно в теб намерих любовта,
но може и ненужно да се взирам,
а то, сърцето, да си те избра. ...