На тебе ще се обрека
Не ще научиш никога, уви,
защо сърцето ми тъй се вълнува
при облика ти всеки миг.
Защо и мек, и страшен те сънувам.
Не ще да разбереш сълзите ми горещи
защо потичат мигом във реки.
В мълчание и аромат на свещи,
защо събирам сили и мечти.
Сама и аз се не разбирам
как точно в теб намерих любовта,
но може и ненужно да се взирам,
а то, сърцето, да си те избра.
Точно теб и груб, и мил,
и властен. Но спокоен като ледена вода,
на теб, единствен мой всемир,
в безумие, но цяла ще се обрека!
© Теодора Драгиева All rights reserved.
