Ти винаги ще бъдеш моя ласка, трептящото ми слово и поема... И колкото и пъти да захвърлиш тази маска, ще те играя аз в пространството и времето... И образът ти през мъглата ще изплува, тънък светъл порцелан... Мечта, която нищичко не струва останеш ли във нея сам. Прозорците за теб ще се отварят, ще влизат дните ти във мойте дни. Отрязъци, които се повтарят как си идвал... и вали... вали... И ще вярвам колко пъти ме сънуваш твоите проклятия на глас ще изричам. Мъжът, на който често се преструваш... е този, който не посмя да ме обича.
Благодаря ви за коментарите и високите оценки! Мисля, че аз съм още много много назад от вашето ниво като автор, но се радвам ,че ме приехте така добре! Надявам се и занапред да ви харесват моите стихчета!Благодаря!
Прозорците за теб ще се отварят,
ще влизат дните ти
във мойте дни.
Отрязъци,
които се повтарят
как си идвал...
и вали... вали...
...Мъжът,
на който често се преструваш...
е този,
който не посмя да ме обича.
* * *
Значи не те е заслужавал! Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.