Aug 10, 2007, 10:50 AM

На този, който не посмя да ме обича

  Poetry
1.5K 0 11
На този, който не посмя да ме обича

Ти винаги ще бъдеш
моя ласка,
трептящото ми
слово и поема...
И колкото и пъти
да захвърлиш тази маска,
ще те играя аз
в пространството и времето...
И образът ти през мъглата
ще изплува,
тънък светъл порцелан...
Мечта,
която нищичко не струва
останеш ли във нея сам.
Прозорците за теб ще се отварят,
ще влизат дните ти
във мойте дни.
Отрязъци,
които се повтарят
как си идвал...
и вали... вали...
И ще вярвам
колко пъти ме сънуваш
твоите проклятия
на глас ще изричам.
Мъжът,
на който често се преструваш...
е този,
който не посмя да ме обича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина е прекрасно!
  • Прекрасно!!!Много ми хареса!Пишеш невероятно!!!
  • Благодаря ви за коментарите и високите оценки! Мисля, че аз съм още много много назад от вашето ниво като автор, но се радвам ,че ме приехте така добре! Надявам се и занапред да ви харесват моите стихчета!Благодаря!
  • Прозорците за теб ще се отварят,
    ще влизат дните ти
    във мойте дни.
    Отрязъци,
    които се повтарят
    как си идвал...
    и вали... вали...
    ...Мъжът,
    на който често се преструваш...
    е този,
    който не посмя да ме обича.
    * * *
    Значи не те е заслужавал! Поздрави!
  • Колко тъжно!И все пак толкова нежно и прекрасно!Браво,харесва ми!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...