На този, който не посмя да ме обича
На този, който не посмя да ме обича
Ти винаги ще бъдеш
моя ласка,
трептящото ми
слово и поема...
И колкото и пъти
да захвърлиш тази маска,
ще те играя аз
в пространството и времето...
И образът ти през мъглата
ще изплува,
тънък светъл порцелан...
Мечта,
която нищичко не струва
останеш ли във нея сам.
Прозорците за теб ще се отварят,
ще влизат дните ти
във мойте дни.
Отрязъци,
които се повтарят
как си идвал...
и вали... вали...
И ще вярвам
колко пъти ме сънуваш
твоите проклятия
на глас ще изричам.
Мъжът,
на който често се преструваш...
е този,
който не посмя да ме обича.
Ти винаги ще бъдеш
моя ласка,
трептящото ми
слово и поема...
И колкото и пъти
да захвърлиш тази маска,
ще те играя аз
в пространството и времето...
И образът ти през мъглата
ще изплува,
тънък светъл порцелан...
Мечта,
която нищичко не струва
останеш ли във нея сам.
Прозорците за теб ще се отварят,
ще влизат дните ти
във мойте дни.
Отрязъци,
които се повтарят
как си идвал...
и вали... вали...
И ще вярвам
колко пъти ме сънуваш
твоите проклятия
на глас ще изричам.
Мъжът,
на който често се преструваш...
е този,
който не посмя да ме обича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Камелия Ангелова Все права защищены
