8 dic 2011, 17:38

...на този, който никога не е присъствал в животa ми... 

  Poesía » Otra
727 0 19

Със вятърa ще тичам боса,

до края и отвъд света,

отговор ще търся на въпроса:

Изгубих се или съм сама?

 

Светът ми някак все е малък

сред хиляди подобия на мен,

началото от коренa ми жалък -

разкъсвам го, боли до ген.

 

Отровата е сладка и сковава,

сърцето спира ход напред,

всеки ден ме задушава,

превръща ме във бучка лед.

 

Простих ти, но в сянка си остана,

а часовникът умора няма...

Докога ще зее тази рана?

Докога? Аз вече съм голяма...

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??