Dec 8, 2011, 5:38 PM

...на този, който никога не е присъствал в животa ми...

  Poetry » Other
911 0 19

Със вятърa ще тичам боса,

до края и отвъд света,

отговор ще търся на въпроса:

Изгубих се или съм сама?

 

Светът ми някак все е малък

сред хиляди подобия на мен,

началото от коренa ми жалък -

разкъсвам го, боли до ген.

 

Отровата е сладка и сковава,

сърцето спира ход напред,

всеки ден ме задушава,

превръща ме във бучка лед.

 

Простих ти, но в сянка си остана,

а часовникът умора няма...

Докога ще зее тази рана?

Докога? Аз вече съм голяма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елeна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...