...на този, който никога не е присъствал в животa ми...
Със вятърa ще тичам боса,
до края и отвъд света,
отговор ще търся на въпроса:
Изгубих се или съм сама?
Светът ми някак все е малък
сред хиляди подобия на мен,
началото от коренa ми жалък -
разкъсвам го, боли до ген.
Отровата е сладка и сковава,
сърцето спира ход напред,
всеки ден ме задушава,
превръща ме във бучка лед.
Простих ти, но в сянка си остана,
а часовникът умора няма...
Докога ще зее тази рана?
Докога? Аз вече съм голяма...
© Елeна All rights reserved.
