Настъпи плаха утринна искра,

сред безбрежна, бурна синева,

трепетна, красива и сама!

А подир настла се и мъгла,

нанизана из сребриста тишина!

И брегът остана невидян,

на края на безумний свят,

в него блян се пръсна попилян,

от призраци и сенки безконечно презрян!

На тоя бряг и туй чудо остана,

с неясен, размазан от време контур...

А вятър влачи окови стоманни,

приласкан от миговете безотрадни!

Простена глас на невидим поет,

по улици красни от  пепел и смет!

Ала тоя път застана пред мене безкраен,

плах, спокоен, потаен.

Глас ми отекна, в плач се погуби,

а сърце се на хубост зачуди.

Усети гръдта дихание,

кое се не може опише,

и замлъкнаха устни на златний листец.

Нек е достойно туй сърце,

в крака Христови да се хвърли нетленни,

за всички обичани хора безценни,

със сили нищожни, последни

да постави себе в благодарност - радост блажена,

че даде му се шанс да обича,

в служба на любов на Всевишний - велика, неземна...

                                              ... за света сега, днешния ден  и Рождество Христово...