На този свят
Настъпи плаха утринна искра,
сред безбрежна, бурна синева,
трепетна, красива и сама!
А подир настла се и мъгла,
нанизана из сребриста тишина!
И брегът остана невидян,
на края на безумний свят,
в него блян се пръсна попилян,
от призраци и сенки безконечно презрян!
На тоя бряг и туй чудо остана,
с неясен, размазан от време контур...
А вятър влачи окови стоманни,
приласкан от миговете безотрадни!
Простена глас на невидим поет,
по улици красни от пепел и смет!
Ала тоя път застана пред мене безкраен,
плах, спокоен, потаен.
Глас ми отекна, в плач се погуби,
а сърце се на хубост зачуди.
Усети гръдта дихание,
кое се не може опише,
и замлъкнаха устни на златний листец.
Нек е достойно туй сърце,
в крака Христови да се хвърли нетленни,
за всички обичани хора безценни,
със сили нищожни, последни
да постави себе в благодарност - радост блажена,
че даде му се шанс да обича,
в служба на любов на Всевишний - велика, неземна...
... за света сега, днешния ден и Рождество Христово...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Данаилова Всички права запазени
