21 ago 2007, 22:55

На Тройо

  Poesía
748 0 2
На Тройо

Когато ти шепна в просъница «миличко» - чуваш ли?
През всичките дълги, безсънни, безрадостни дни?
Когато целувам ти снимката, чувстваш ли устните,
що денно и нощно те търсят, но все са сами?

Усещаш ли болката с всяко едно изречение
на веселите ми и безгрижни писма?
И знаеш ли за онова безкрайно търпение,
в което съм се заклела - във мен си – сама?

Обичам те. Думите, прости и яростни,
изпълват ме цялата, винаги, нощ подир ден.
Обичам те. Дните, щастливи и радостни,
са погребани дълбоко, дълбоко във мен.

Душата ми, стенеща, болна, изранена,
сковала съм в броня от гордост и чест.
Стоя равнодушна, зла и изправена
и нося безжалостен, тягостен кръст.

Обичам те. Всичките твои желания
изпълнила бих, ако беше до мен.
Обсипала бих те с любов и признания,
запомнила бих всеки жест съкровен.

Но няма те тук. Аз се сепвам и дните ми
отново са пълни с търнови венци…
Ти виждаш ли – питам – в съня си очите ми?
Защото във всеки мой сън идваш ти…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антонина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...