На Тройо
Когато ти шепна в просъница «миличко» - чуваш ли?
През всичките дълги, безсънни, безрадостни дни?
Когато целувам ти снимката, чувстваш ли устните,
що денно и нощно те търсят, но все са сами?
Усещаш ли болката с всяко едно изречение
на веселите ми и безгрижни писма?
И знаеш ли за онова безкрайно търпение,
в което съм се заклела - във мен си – сама?
Обичам те. Думите, прости и яростни,
изпълват ме цялата, винаги, нощ подир ден.
Обичам те. Дните, щастливи и радостни, ...