21 dic 2008, 11:00

На твоя гроб 

  Poesía » De amor
586 0 1
В нощта призрачна, зловеща,
потънала в дълбокия си мрак,
напомнящ тихия ти глас.
Едно момиче, една жена, на гроба.
Тя сама оплакваше своята съдба.
И взираща се в плочата надгробна,
тя търсеше отново твоите очи,
в които Рая свой преоткри.
Но вече няма нужда:
от спомените повече боли.
Защо въобще се появи?
Защо надеждата, мечтите и дари?

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??