В нощта призрачна, зловеща, потънала в дълбокия си мрак, напомнящ тихия ти глас. Едно момиче, една жена, на гроба. Тя сама оплакваше своята съдба. И взираща се в плочата надгробна, тя търсеше отново твоите очи, в които Рая свой преоткри. Но вече няма нужда: от спомените повече боли. Защо въобще се появи? Защо надеждата, мечтите и дари?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.