8 ago 2009, 11:13

На тях

  Poesía » Otra
650 0 0

На Тях

 

  Балада за Нараяма

 

Планинската пустош незнайна

- просветва в цветни нюанси;

искреността на синевата гори

- в пъстри ивици -

горестта на слънчевата сянка.

Открил вечното и въплъщение

във пролети

              и вишни,

във лета

              и слънце,

в есени

              и листи,

в зими

              и снегове…

Тръгнал в своя път за земно

съвършенство

- малката си земна правда

 разбери!

Горят във пустошта

   - незнайна

- цветовете на душата,

като чудно въплъщение

 на бялото и черното

във горестта

   на слънчевата сянка…

 

 

 

  Болка… Защо поетите носят толкова много болка? Защо никога не познават удовлетворението? Защо не познават лекото и лесното?

  Може би, защото не могат да бъдат безлични, защото не могат да бъдат лесни и далечни. Тяхното съпричастие, дори своеобразно,  е живо и не трябва да се сърдите, че е досадно понякога. Не, че са егоисти и грубо вмесващи се в света хора - те просто емоционално и искрено бърникат безхитростно в душите и ситуациите. Те носят селения и светове.Човешки - неповторими душите и ситуациите са винаги техни, винаги свежи, като цветовете на пролети и белите, белоцветни и техни вишневи страсти…

 

17.06.85   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Качов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...