8 авг. 2009 г., 11:13

На тях

649 0 0

На Тях

 

  Балада за Нараяма

 

Планинската пустош незнайна

- просветва в цветни нюанси;

искреността на синевата гори

- в пъстри ивици -

горестта на слънчевата сянка.

Открил вечното и въплъщение

във пролети

              и вишни,

във лета

              и слънце,

в есени

              и листи,

в зими

              и снегове…

Тръгнал в своя път за земно

съвършенство

- малката си земна правда

 разбери!

Горят във пустошта

   - незнайна

- цветовете на душата,

като чудно въплъщение

 на бялото и черното

във горестта

   на слънчевата сянка…

 

 

 

  Болка… Защо поетите носят толкова много болка? Защо никога не познават удовлетворението? Защо не познават лекото и лесното?

  Може би, защото не могат да бъдат безлични, защото не могат да бъдат лесни и далечни. Тяхното съпричастие, дори своеобразно,  е живо и не трябва да се сърдите, че е досадно понякога. Не, че са егоисти и грубо вмесващи се в света хора - те просто емоционално и искрено бърникат безхитростно в душите и ситуациите. Те носят селения и светове.Човешки - неповторими душите и ситуациите са винаги техни, винаги свежи, като цветовете на пролети и белите, белоцветни и техни вишневи страсти…

 

17.06.85   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...