16 ene 2015, 20:21

На Тях (#jesuischarlie)

  Poesía
678 0 0

Няколко къса желязо не стигат

в главата на някого -

жертва на друг;

та можем далеч да избягаме мигар

от Нея, високата

с тънкия плуг?

 

Няколко къса желязо не стигат

в сърцето на някого -

ти да го спреш.

Очите на смелия, пусто, не мигат,

когато цевта помежду им опреш.

 

Няколко къса желязо не стигат

да махнеш и спомена

заедно с тях;

че някъде може би

сълзи изливат

след твоя безумен

отдавнашен грях.

 

Но Съдникът горе

си знае делата

когато при него

докарат човек.

Ще има ли прошка -

това е цената

за няколко къса желязо от теб.

 

Няма ги вече - отново живеят

дори да загинаха,

те са сред нас.

Кажи ми, поети щом

песни им пеят

изчезна ли с тялото

техния глас?

 

Мечтател

15.01.2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....