Jan 16, 2015, 8:21 PM

На Тях (#jesuischarlie)

  Poetry
677 0 0

Няколко къса желязо не стигат

в главата на някого -

жертва на друг;

та можем далеч да избягаме мигар

от Нея, високата

с тънкия плуг?

 

Няколко къса желязо не стигат

в сърцето на някого -

ти да го спреш.

Очите на смелия, пусто, не мигат,

когато цевта помежду им опреш.

 

Няколко къса желязо не стигат

да махнеш и спомена

заедно с тях;

че някъде може би

сълзи изливат

след твоя безумен

отдавнашен грях.

 

Но Съдникът горе

си знае делата

когато при него

докарат човек.

Ще има ли прошка -

това е цената

за няколко къса желязо от теб.

 

Няма ги вече - отново живеят

дори да загинаха,

те са сред нас.

Кажи ми, поети щом

песни им пеят

изчезна ли с тялото

техния глас?

 

Мечтател

15.01.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...