Няколко къса желязо не стигат

в главата на някого -

жертва на друг;

та можем далеч да избягаме мигар

от Нея, високата

с тънкия плуг?

Няколко къса желязо не стигат

в сърцето на някого -

ти да го спреш.

Очите на смелия, пусто, не мигат,

когато цевта помежду им опреш.

Няколко къса желязо не стигат

да махнеш и спомена

заедно с тях;

че някъде може би

сълзи изливат

след твоя безумен

отдавнашен грях.

Но Съдникът горе

си знае делата

когато при него

докарат човек.

Ще има ли прошка -

това е цената

за няколко къса желязо от теб.

Няма ги вече - отново живеят

дори да загинаха,

те са сред нас.

Кажи ми, поети щом

песни им пеят

изчезна ли с тялото

техния глас?

Мечтател

15.01.2015