Jan 16, 2015, 8:21 PM

На Тях (#jesuischarlie)

  Poetry
679 0 0

Няколко къса желязо не стигат

в главата на някого -

жертва на друг;

та можем далеч да избягаме мигар

от Нея, високата

с тънкия плуг?

 

Няколко къса желязо не стигат

в сърцето на някого -

ти да го спреш.

Очите на смелия, пусто, не мигат,

когато цевта помежду им опреш.

 

Няколко къса желязо не стигат

да махнеш и спомена

заедно с тях;

че някъде може би

сълзи изливат

след твоя безумен

отдавнашен грях.

 

Но Съдникът горе

си знае делата

когато при него

докарат човек.

Ще има ли прошка -

това е цената

за няколко къса желязо от теб.

 

Няма ги вече - отново живеят

дори да загинаха,

те са сред нас.

Кажи ми, поети щом

песни им пеят

изчезна ли с тялото

техния глас?

 

Мечтател

15.01.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...