Няколко къса желязо не стигат
в главата на някого -
жертва на друг;
та можем далеч да избягаме мигар
от Нея, високата
с тънкия плуг?
Няколко къса желязо не стигат
в сърцето на някого -
ти да го спреш.
Очите на смелия, пусто, не мигат,
когато цевта помежду им опреш.
Няколко къса желязо не стигат
да махнеш и спомена
заедно с тях;
че някъде може би
сълзи изливат
след твоя безумен
отдавнашен грях.
Но Съдникът горе
си знае делата
когато при него
докарат човек.
Ще има ли прошка -
това е цената
за няколко къса желязо от теб.
Няма ги вече - отново живеят
дори да загинаха,
те са сред нас.
Кажи ми, поети щом
песни им пеят
изчезна ли с тялото
техния глас?
Мечтател
15.01.2015
© Любомир Все права защищены