knqza (Даниел Стоянов)
162 145
15 nov 2016, 21:54

На тънък лед 

  Poesía » De amor
551 1 4

Хлапакът в мен наивно пак повярва

на поредния харизматичен лик,

от който всеки жест и дума блага,

накараха ме да се влюбя в миг.

 

И бариерите, които бях поставил 

с усмивка лесно тя ги разруши,

аз мислех, че съм ги направил здрави,

без чувства, даже без мечти.

 

На очите си превръзка сложих,

да не виждам други покрай мен.

От допира на нежната ѝ кожа,

усещах се различен, окрилен.

 

Усещах, че съм в безтегловност,

а мислите ми вече нямат ред,

когато споменах за отговорност,

видях, че пак стоя на тънък лед.

 

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??