На тънък лед
Хлапакът в мен наивно пак повярва
на поредния харизматичен лик,
от който всеки жест и дума блага,
накараха ме да се влюбя в миг.
И бариерите, които бях поставил
с усмивка лесно тя ги разруши,
аз мислех, че съм ги направил здрави,
без чувства, даже без мечти.
На очите си превръзка сложих,
да не виждам други покрай мен.
От допира на нежната ѝ кожа,
усещах се различен, окрилен.
Усещах, че съм в безтегловност,
а мислите ми вече нямат ред,
когато споменах за отговорност,
видях, че пак стоя на тънък лед.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
...
