11 sept 2007, 7:41

На училище

  Poesía
1.3K 0 2
 

Добре дошли във първи клас


Мислите на синове и дъщери

се опитах да предам във рими

и с чувства искрени и най-добри

поздравявам внуците любими!


Отдавна детството ми си офейка,

и още помня думите на мама.

- Ще търсиш, чедо, пак училищна скамейка,

ала връщане обратно няма!


Прескочих вече трийсетте,

а сякаш още съм хлапак.

Порасна моето дете,

наесен ще е първолак.


И загубил ума, дума

ще ми се на чин да седна аз,

че краката ми са като гума,

както някога, във първи клас!


Сълзи от радост ще преглъщам -

много сладки, мъничко горчиви,

в детството си често ще се връщам

и ще изживявам мигове щастливи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цанка Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Такъв е живота, Цане!
    Остават само скъпите спомени... и радостта ни за децата и внуците!
    Чудесен стих!
    Поздравчета и усмивки!
  • Браво.Чудесен стих. 6 от мен

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...