11 sept 2007, 7:41

На училище

  Poesía
1.3K 0 2
 

Добре дошли във първи клас


Мислите на синове и дъщери

се опитах да предам във рими

и с чувства искрени и най-добри

поздравявам внуците любими!


Отдавна детството ми си офейка,

и още помня думите на мама.

- Ще търсиш, чедо, пак училищна скамейка,

ала връщане обратно няма!


Прескочих вече трийсетте,

а сякаш още съм хлапак.

Порасна моето дете,

наесен ще е първолак.


И загубил ума, дума

ще ми се на чин да седна аз,

че краката ми са като гума,

както някога, във първи клас!


Сълзи от радост ще преглъщам -

много сладки, мъничко горчиви,

в детството си често ще се връщам

и ще изживявам мигове щастливи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цанка Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Такъв е живота, Цане!
    Остават само скъпите спомени... и радостта ни за децата и внуците!
    Чудесен стих!
    Поздравчета и усмивки!
  • Браво.Чудесен стих. 6 от мен

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...