Sep 11, 2007, 7:41 AM

На училище

  Poetry
1.3K 0 2
 

Добре дошли във първи клас


Мислите на синове и дъщери

се опитах да предам във рими

и с чувства искрени и най-добри

поздравявам внуците любими!


Отдавна детството ми си офейка,

и още помня думите на мама.

- Ще търсиш, чедо, пак училищна скамейка,

ала връщане обратно няма!


Прескочих вече трийсетте,

а сякаш още съм хлапак.

Порасна моето дете,

наесен ще е първолак.


И загубил ума, дума

ще ми се на чин да седна аз,

че краката ми са като гума,

както някога, във първи клас!


Сълзи от радост ще преглъщам -

много сладки, мъничко горчиви,

в детството си често ще се връщам

и ще изживявам мигове щастливи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цанка Митова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Такъв е живота, Цане!
    Остават само скъпите спомени... и радостта ни за децата и внуците!
    Чудесен стих!
    Поздравчета и усмивки!
  • Браво.Чудесен стих. 6 от мен

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...