27 oct 2025, 21:19

На вятъра съм лудата съпруга

  Poesía
400 1 9

Държи ви будни алчност сянка бледа,

за вещи, за парцалки, за пари,

тревата по-зелена на съседа...

Душата тихо сметките гори.

 

Студено ви е в къщите големи,

самунът хляб и той от гняв горчи,

сърце и смелост... Забранени теми.

Проглеждат ли невиждащи очи?

 

И самотата сиво-пепелива,

по ъглите се свива и без глас,

бездушието с бъбрене прикрива,

за глупости, а думичката "нас"

 

на кухо дрънка. Празна тенекия,

но млъкнете ли то не се търпи,

мъжете давят делника в ракия,

жените в сериали. Как се спи,

 

ако случайно си го позволите,

да споменете даже с две слова

за обич... Тя е спомен запокитен,

далече... И сме стари за това.

 

И аз не спя. Причината е друга,

то с триста откачалки няма как.

На вятъра съм лудата съпруга

и чакам го пред къщата без праг...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • Зарадва ме сега с това, че не си от хленчещите. Искрено дерзай, дума дупка не прави...
  • Ако за теб твоите думи са "безсмислени и стърчат" вината не е моя, не съм ги писала аз, та да ги трия.
  • "Толкова.", уважаема, има и кавалерско мое продължение: предложение да изтриеш коментарите ми. Те изгубиха, сякаш , смисъл. И не бива безсмислието да стърчи. А аз нямам такива тукашни права. Отново с искрено уважение.
  • Точно в това е магията на поезията - "да навява" Аз шедьоври не пиша. Пиша за това, което ме вълнува. Искрено. Не се боря, не се доказвам, не се съревновавам. Това съм, което съм. Ако някой намери нещичко "свое" в думите ми - радвам се. Толкова.
  • Като автор на "Тъгата, тя обича по веднъж", за мен литературен, на български, шедьовър, опитах с този съвет: да опазваш достойнството си на не хленчещ поет. Според мен личното като откровение за теб в тукашната ти творба излишно надделява. Не загърбвай, но и "не доминирай" с лично преживяното. Ако е тъжно ще навява на хленч. Ако е споделено щастие - на хвалба... Знам, че притежаваш усет за поетична мярка и само ти напомням. Отново с искрено уважение.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...