На вятъра съм лудата съпруга
Държи ви будни алчност сянка бледа,
за вещи, за парцалки, за пари,
тревата по-зелена на съседа...
Душата тихо сметките гори.
Студено ви е в къщите големи,
самунът хляб и той от гняв горчи,
сърце и смелост... Забранени теми.
Проглеждат ли невиждащи очи?
И самотата сиво-пепелива,
по ъглите се свива и без глас,
бездушието с бъбрене прикрива,
за глупости, а думичката "нас"
на кухо дрънка. Празна тенекия,
но млъкнете ли то не се търпи,
мъжете давят делника в ракия,
жените в сериали. Как се спи,
ако случайно си го позволите,
да споменете даже с две слова
за обич... Тя е спомен запокитен,
далече... И сме стари за това.
И аз не спя. Причината е друга,
то с триста откачалки няма как.
На вятъра съм лудата съпруга
и чакам го пред къщата без праг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
