16 jun 2024, 10:08

На Видовден

  Poesía
383 0 0

На Видовден небето се разтваря,

земята коленичила ридае.
Пристъпва на съдбата господарят,
присъдата за нас да завещае.

 

На всеки отредено е по нещо,
а времето отпуснало е срок.
Земята нажежил ли си горещо,
очаквай непосилно труден скок.

 

На Видовден олтарът те зове
и няма отстъпление, ни жалост,
единствен начин болката да спре
е да напъпи пъстроцветна радост.

 

На Видовден се стеле синева,
пречистила душите разгневени.
Изправя се всемирната съдба,
възкръсват изворите осветени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...