На враговете ми...

1 feb 2009, 13:42

Poesía

633 0 5

Говорете зад гърба ми, говорете,

но нека злобата ви да не ви се връща.

По пътя ми не може да ме спрете

със завист черна и ненавист съща.

Мразете ме - това ми е куража

да ставам сутрин със усмивка блага;

с пренебрежението си да накажа

всеки, както се полага.

Пирувайте над мойта несполука.

Празнувайте - не ме жалете.

Не аз съм тази, дето тука

копае гроб на враговете.

Говорете мръсни думи, говорете -

тя, злобата, почивен ден не знае.

Но с мечтата си си останете,

че ще бъда някога отчаяна.

Докато в мен кръвта бушува,

ще пазя добротата като цвете,

тъй като приятели не се купуват,

но лесно се печелят враговете.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sunshine_93 (Мила)

2009-02-01T22:21:07+02:00

харесах!
Незабравима (Кремена Стоева)

2009-02-01T15:02:14+02:00

О, моля те... Винаги търси логика в това, което пишеш!
Veronisia (Вероника Борисова)

2009-02-01T14:27:58+02:00

"Докато в мен кръвта бушува,
ще пазя добротата като цвете"

Много добре казано. Поздравче!
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

2009-02-01T14:22:07+02:00

Добре, нахъсено, но в самото съдържание има явни противоречия. Истински добрият човек не казва "нека злобата ви двойно ви се връща", "и с презрението си да накажа всеки, както се полага"... Има и още, но и тези стигат. А в последния куплет логиката съвсем ми се губи.
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-02-01T14:03:19+02:00

Категория - философска!
Хареса ми!
Поздрави на адашката ми!