На враговете ми...
Говорете зад гърба ми, говорете,
но нека злобата ви да не ви се връща.
По пътя ми не може да ме спрете
със завист черна и ненавист съща.
Мразете ме - това ми е куража
да ставам сутрин със усмивка блага;
с пренебрежението си да накажа
всеки, както се полага.
Пирувайте над мойта несполука.
Празнувайте - не ме жалете.
Не аз съм тази, дето тука
копае гроб на враговете.
Говорете мръсни думи, говорете -
тя, злобата, почивен ден не знае.
Но с мечтата си си останете,
че ще бъда някога отчаяна.
Докато в мен кръвта бушува,
ще пазя добротата като цвете,
тъй като приятели не се купуват,
но лесно се печелят враговете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Петкова Всички права запазени
