На враговете ми...
Говорете зад гърба ми, говорете,
но нека злобата ви да не ви се връща.
По пътя ми не може да ме спрете
със завист черна и ненавист съща.
Мразете ме - това ми е куража
да ставам сутрин със усмивка блага;
с пренебрежението си да накажа
всеки, както се полага.
Пирувайте над мойта несполука.
Празнувайте - не ме жалете.
Не аз съм тази, дето тука
копае гроб на враговете.
Говорете мръсни думи, говорете -
тя, злобата, почивен ден не знае.
Но с мечтата си си останете,
че ще бъда някога отчаяна.
Докато в мен кръвта бушува,
ще пазя добротата като цвете,
тъй като приятели не се купуват,
но лесно се печелят враговете.
© Петя Петкова All rights reserved.
