14 may 2014, 0:18

На връщане

  Poesía
1.1K 0 28

                                 На отиване всичко е хубаво

                                 и пътеките светят в зелено,

                                 и каквото е нощем сънувано,

                                 е наяве съвсем позволено...

 

                                 На отиване всичко е трепетно,

                                 като в детството – пеперудено.

                                 Две дървета навеждат се шепотно, 

                                 а  небето – почти изумрудено...

 

                                 На отиване всичко е ясно –

                                 просто искаш да стигнеш върха...

                                 А на връщане колко е тясно

                                 и от болка не стига дъхът.

 

                                 А на връщане в мене е здрачът,

                                 който дълго, мъчително крих!

                                 И бездомно, притихнало крача,

                                 вече всичко, на всички простих!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....