May 14, 2014, 12:18 AM

На връщане 

  Poetry
901 0 28

                                 На отиване всичко е хубаво

                                 и пътеките светят в зелено,

                                 и каквото е нощем сънувано,

                                 е наяве съвсем позволено...

 

                                 На отиване всичко е трепетно,

                                 като в детството – пеперудено.

                                 Две дървета навеждат се шепотно, 

                                 а  небето – почти изумрудено...

 

                                 На отиване всичко е ясно –

                                 просто искаш да стигнеш върха...

                                 А на връщане колко е тясно

                                 и от болка не стига дъхът.

 

                                 А на връщане в мене е здрачът,

                                 който дълго, мъчително крих!

                                 И бездомно, притихнало крача,

                                 вече всичко, на всички простих!

© Рада Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво, Раче!
  • Невероятно е, Раде! Поздрави от мен!
  • Прошката е не само чудесна поанта в случая, а и светило по пътя...
    Поздравления за хубавия стих, Раде!
  • Най–сърдечно ви благодаря, приятели!
  • Много ми хареса!
  • Истинско,красиво,хармонично.Великолепен стих.Браво !
  • Връщането те кара да разбираш много неща, най-вече себе си.
    Важен е вътрешния мир!!
    Поздрави, Раде!!
  • Благодаря на всички за отделеното време!
  • Поздравления, Ради!
  • Цикличен химически пик определя, а и до голяма степен предопределя усещания, стремежи, очаквания. Сетне, на „връщане” химията вече не е същата, а и физическият ни харддиск бъка от инсталираните волю или неволю програми. Папки – много, но съвсем не е задължително при отварянето им да попаднем на любим филм от миналото или забавни гифчета. Би било хубаво да е така, но обратното сякаш се случва все по-често. Да не забравяме и „понакъсялата” батерийка за настройките на „биос”.
    Есенциален житейски кръговрат.
    Не ми забелязвай, Рада! Неоправдано се зевзеча на фона на заложения в стихотворението сериозен смисъл. Така става като закъснееш, а коментиралите преди теб са били достатъчно изчерпателни, но държах непременно да се отбележа под тази творба. Поздравления!
  • Чудесно е!
  • Хареса ми контрастът между началото и финала.
    А прошката е сила!
    Поздрав!
  • "Две напред, една назад!!!"
    Това е пътят към победата!!!
    Поздрави за великолепния стих!!!
  • ))) Хубаво е...
  • На отиване е лесно, връщането ни прави хора Поздравления!
  • Поздравления, Раде за прекрасния замислящ стих.

    Мисля, че не е задължително връщането...

    С Жанет: Напред!
  • много хубаво стихотворение!
  • Хареса ми много!
  • Светулките ги има само нощем,
    понякога и здрачът е красив.
    Не те е срещнала светулка още?
    Аз знам, със сигурност, че предстои

    Не се връщай, върви само напред :*
  • Мъчителни чувства ...
  • Прекрасен стих... Чета, чета и не мога да му се наситя.
    Браво!
  • Харесах! Браво!Така е- отиването не е като връщането!!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Хъъххх...Докога е "на отиване" и откога започва "на връщане"?!
    Твоите стихове са естествен допинг за мисълта, Рада!
  • Благодаря и хубав ден на всички!
  • !!!!!
  • И аз съм очарована !
  • "Ще минеш втори път по същите пътеки
    и по онова, което си отрекъл някога
    ще разбереш, че днес посоката ти е обратна...
    Това е знакът, че няма никога да минеш трети път!
    Разтворилото се очакване ще се затвори безвъзвратно
    в Непроходима смърт..." /missana/

    Поздравление за прекрасния стих, Рада!
    Бях донякъде подготвен за него!
  • !!!!!!
Random works
: ??:??