На отиване всичко е хубаво
и пътеките светят в зелено,
и каквото е нощем сънувано,
е наяве съвсем позволено...
На отиване всичко е трепетно,
като в детството – пеперудено.
Две дървета навеждат се шепотно,
а небето – почти изумрудено...
На отиване всичко е ясно –
просто искаш да стигнеш върха...
А на връщане колко е тясно
и от болка не стига дъхът.
А на връщане в мене е здрачът,
който дълго, мъчително крих!
И бездомно, притихнало крача,
вече всичко, на всички простих!
© Рада Димова All rights reserved.