На всеки идващ ден ...

Poesía

1.4K 1 1

На всяка утрин и на всеки ден,

аз, като на подарък гледам.

Надеждата, надеждата е в мен,

а тя умира, знам, последна.

Живота наш, планиран е така,

от кой, и Господ го не знае.

Сега си тук, подаде ми ръка,

а утре, виж, дошъл ни края.

Затуй, на всеки слънчев ден,

на облачето бяло на небето,

се радвай, радвай като мен ...

И нека пее песнички, сърцето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0