На всяка утрин и на всеки ден,
аз, като на подарък гледам.
Надеждата, надеждата е в мен,
а тя умира, знам, последна.
Живота наш, планиран е така,
от кой, и Господ го не знае.
Сега си тук, подаде ми ръка,
а утре, виж, дошъл ни края.
Затуй, на всеки слънчев ден,
на облачето бяло на небето,
се радвай, радвай като мен ...
И нека пее песнички, сърцето!
© Александър Иванов Todos los derechos reservados