На всяка утрин и на всеки ден,
аз, като на подарък гледам.
Надеждата, надеждата е в мен,
а тя умира, знам, последна.
Живота наш, планиран е така,
от кой, и Господ го не знае.
Сега си тук, подаде ми ръка,
а утре, виж, дошъл ни края.
Затуй, на всеки слънчев ден,
на облачето бяло на небето,
се радвай, радвай като мен ...
И нека пее песнички, сърцето!
© Александър Иванов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
