На всяка утрин и на всеки ден,
аз, като на подарък гледам.
Надеждата, надеждата е в мен,
а тя умира, знам, последна.
Живота наш, планиран е така,
от кой, и Господ го не знае.
Сега си тук, подаде ми ръка,
а утре, виж, дошъл ни края.
Затуй, на всеки слънчев ден,
на облачето бяло на небето,
се радвай, радвай като мен ...
И нека пее песнички, сърцето!
© Александър Иванов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
