На въпреки

27 may 2017, 0:17

Poesía » De amor

756 7 6

На въпреки

Понякога пък няма да ти вдигам,
понякога ще карам на инат,
когато пък решиш да ме нервираш –
багажа, и през входната врата!...

Аз знам, че и така ще ми говориш,
на въпреки, и ребром ще ми влизаш,
и няма от инат да ми се молиш,
защото някак си, не ти отива...

Обичам ти чепатия характер –
от него полудявам и утихвам,
и аз докарвам до инфаркти,
но мога да го правя през усмивка...

Такива сме със тебе, полудели!
Обичаме се в нашата хармония,
любовта ни е красива и сме бели,
когато ни е тъмно – със ирония...

И не, защото толкова си хубава,
и да, защото в теб се припознах,
прекрасни сме такива – влюбени,
умирах преди тебе. Заживях...

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
19.05.2017

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Веси_Еси (Еси)

2017-05-28T09:02:47+03:00

Такава е любовта - нелогична и нестандартна, но пък толкова сладка... Поздравления за поредния силен и искрен стих, Дани!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-05-27T10:03:47+03:00

Обичайте се, каквито сте! Поздрави, Дани!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-05-27T07:27:19+03:00

Харесах!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-05-27T06:58:36+03:00

Не слушай жените! Само ги обичай,както чувствата ти знаят... Ако всяка попиташ:всяка различно ще се припознае! Браво,Дани! Любовно самопризнание!😍
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-05-27T06:52:07+03:00

Ехха! Ехха! Ехха! Браво!
Alex.Malkata (Алекс Малката)

2017-05-27T04:42:38+03:00

Само, че после като отмине тая силната, първоначална любов, тоя чепат характер ще ти отрови дните )
Обичам стиховете от истински емоции, не някакви измишльотини!