На въпреки
На въпреки
Понякога пък няма да ти вдигам,
понякога ще карам на инат,
когато пък решиш да ме нервираш –
багажа, и през входната врата!...
Аз знам, че и така ще ми говориш,
на въпреки, и ребром ще ми влизаш,
и няма от инат да ми се молиш,
защото някак си, не ти отива...
Обичам ти чепатия характер –
от него полудявам и утихвам,
и аз докарвам до инфаркти,
но мога да го правя през усмивка...
Такива сме със тебе, полудели!
Обичаме се в нашата хармония,
любовта ни е красива и сме бели,
когато ни е тъмно – със ирония...
И не, защото толкова си хубава,
и да, защото в теб се припознах,
прекрасни сме такива – влюбени,
умирах преди тебе. Заживях...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
19.05.2017
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
