12 dic 2017, 8:30

На върха глава съм склонила смирено 

  Poesía » Otra
352 1 9

На върха глава съм склонила смирено,

на колене съм застанала, но не е за дълго.

Не съм се предала, нито съм победена,

не бързай да ликуваш, недей се подлъгва.

Това не е краят, а малка почивка.

Време, в което воля калявам,

време за мисъл, на рани промивка,

време, в което на себе си давам.

Че силните не са победители,

онези, които се бият в гърдите,

сред тълпа от хищници - зрители,

събрали се да освиркват добрите.

А онези, които без шум и без врява,

ръка не прибират, подадена в нужда,

готови живот и любов да даряват,

без да разделят свое от чуждо.

На върха съм и с поглед обгръщам

пред мен долината затихнала в мрака,

прегърнала малките хора и къщи

и зная, че вече отдавна ме чакат.

Очакват да вдъхнат от моята вяра,

от моята сила да черпят запаси,

а в замяна с готовност сърцата отварят

и безрезервно даряват и те любовта си.

Тогава нощта непреклонна отстъпва

на светлия ден и на сияйна надежда,

светът отново с копнеж се изпълва

и всичко добро само се подрежда!

© Десислава Бузова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??