ladyD (Десислава Бузова)
12 3
12 дек. 2017 г., 08:30

На върха глава съм склонила смирено 

  Поэзия » Другая
389 1 9

На върха глава съм склонила смирено,

на колене съм застанала, но не е за дълго.

Не съм се предала, нито съм победена,

не бързай да ликуваш, недей се подлъгва.

Това не е краят, а малка почивка.

Време, в което воля калявам,

време за мисъл, на рани промивка,

време, в което на себе си давам.

Че силните не са победители,

онези, които се бият в гърдите,

сред тълпа от хищници - зрители,

събрали се да освиркват добрите.

А онези, които без шум и без врява,

ръка не прибират, подадена в нужда,

готови живот и любов да даряват,

без да разделят свое от чуждо.

На върха съм и с поглед обгръщам

пред мен долината затихнала в мрака,

прегърнала малките хора и къщи

и зная, че вече отдавна ме чакат.

Очакват да вдъхнат от моята вяра,

от моята сила да черпят запаси,

а в замяна с готовност сърцата отварят

и безрезервно даряват и те любовта си.

Тогава нощта непреклонна отстъпва

на светлия ден и на сияйна надежда,

светът отново с копнеж се изпълва

и всичко добро само се подрежда!

© Десислава Бузова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??