На върха глава съм склонила смирено
На върха глава съм склонила смирено,
на колене съм застанала, но не е за дълго.
Не съм се предала, нито съм победена,
не бързай да ликуваш, недей се подлъгва.
Това не е краят, а малка почивка.
Време, в което воля калявам,
време за мисъл, на рани промивка,
време, в което на себе си давам.
Че силните не са победители,
онези, които се бият в гърдите,
сред тълпа от хищници - зрители,
събрали се да освиркват добрите.
А онези, които без шум и без врява,
ръка не прибират, подадена в нужда,
готови живот и любов да даряват,
без да разделят свое от чуждо.
На върха съм и с поглед обгръщам
пред мен долината затихнала в мрака,
прегърнала малките хора и къщи
и зная, че вече отдавна ме чакат.
Очакват да вдъхнат от моята вяра,
от моята сила да черпят запаси,
а в замяна с готовност сърцата отварят
и безрезервно даряват и те любовта си.
Тогава нощта непреклонна отстъпва
на светлия ден и на сияйна надежда,
светът отново с копнеж се изпълва
и всичко добро само се подрежда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Бузова Всички права запазени
