1 oct 2004, 18:58

На върха на мойта младост

  Poesía
1.3K 0 1
Сега съм на върха на мойта младост
и трябва да се радвам и живея,
но липсва ми в живота тая сладост,
която караше ме нявга да копнея.
Пробождат ме очите ти зелени
и не любов жадувана,а безразличие откривам
зелени ледени искри към мен са устремени
и не ръцете ти,а самотата аз милувам.
И другия,когото аз обичах
далече е сега от мен
и спомена,във който аз се вричах
отмина ме във топъл ден.
Къде си щастие бленувано,
любов и нежност липсват ми сега,
къде си рамо тъй жадувано,
защо отново съм сама в ноща?
Сърцето ми разкъсва се неумолимо,
лъжи и подлост-до кога?
Сълзи напират в мен неудържимо,
но спирам ги и вдигам пак глава.
Залъгвам себе си и другите
с надежди празни и мечти наивни,
разбирам,че живота кратък е
и искам да го променя завинаги.
Едва ли някой,някак подозира,
какво е в мен,в душата ми
и всеки вечно фантазира си,
и рядко вглеждаме се във сърцата ни.
Сега съм на върха на мойта младост
и ще се радвам,ще живея,
ако трябва и до сетната си старост
на колене не ще стоя,а ще копнея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...