Сега съм на върха на мойта младост
и трябва да се радвам и живея,
но липсва ми в живота тая сладост,
която караше ме нявга да копнея.
Пробождат ме очите ти зелени
и не любов жадувана,а безразличие откривам
зелени ледени искри към мен са устремени
и не ръцете ти,а самотата аз милувам.
И другия,когото аз обичах
далече е сега от мен
и спомена,във който аз се вричах
отмина ме във топъл ден.
Къде си щастие бленувано,
любов и нежност липсват ми сега,
къде си рамо тъй жадувано,
защо отново съм сама в ноща?
Сърцето ми разкъсва се неумолимо,
лъжи и подлост-до кога?
Сълзи напират в мен неудържимо,
но спирам ги и вдигам пак глава.
Залъгвам себе си и другите
с надежди празни и мечти наивни,
разбирам,че живота кратък е
и искам да го променя завинаги.
Едва ли някой,някак подозира,
какво е в мен,в душата ми
и всеки вечно фантазира си,
и рядко вглеждаме се във сърцата ни.
Сега съм на върха на мойта младост
и ще се радвам,ще живея,
ако трябва и до сетната си старост
на колене не ще стоя,а ще копнея.