dobri4kata (Десислава Костадинова)
46 7
13 sept 2006, 17:30

На върха на мойта младост 

  Poesía
705 0 4
        Сега съм на върха на мойта младост
        и трябва да се радвам, да живея,
        но липсва ми в живота тая сладост,
        която караше ме нявга да копнея.
        Пробождат ме очите ти зелени
        и не любов жадувана, а безразличие откривам.
        Зелени ледени искри към мен са устремени
        и не ръцете ти, а самотата аз милувам.
        И другия, когото аз обичах,
        далече е сега от мен,
        и спомена, във който аз се вричах
        отмина ме във топъл ден.
        Къде си, щастие бленувано,
        любов и нежност липсват ми сега,
        къде си, рамо тъй жадувано,
        защо отново съм сама в нощта?
        Сърцето ми разкъсва се неумолимо.
        Лъжи и подлост - докога?
        Сълзи напират в мен неудържимо,
        но спирам ги и вдигам пак глава.
        Залъгвам себе си и другите
        с надежди празни и мечти наивни,
        разбирам, че живота кратък е
        и искам да го променя завинаги.
        Едва ли някой, някак подозира
        какво е в мен, в душата ми
        и всеки вечно фантазира си,
        и рядко вглеждаме се във сърцата ни.
        Сега съм на върха на мойта младост
        и ще се радвам, ще живея,
        ако трябва и до сетната си старост
        на колене не ще стоя, а ще копнея! 

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??