13 sept 2006, 17:30

На върха на мойта младост

  Poesía
1K 0 4
        Сега съм на върха на мойта младост
        и трябва да се радвам, да живея,
        но липсва ми в живота тая сладост,
        която караше ме нявга да копнея.
        Пробождат ме очите ти зелени
        и не любов жадувана, а безразличие откривам.
        Зелени ледени искри към мен са устремени
        и не ръцете ти, а самотата аз милувам.
        И другия, когото аз обичах,
        далече е сега от мен,
        и спомена, във който аз се вричах
        отмина ме във топъл ден.
        Къде си, щастие бленувано,
        любов и нежност липсват ми сега,
        къде си, рамо тъй жадувано,
        защо отново съм сама в нощта?
        Сърцето ми разкъсва се неумолимо.
        Лъжи и подлост - докога?
        Сълзи напират в мен неудържимо,
        но спирам ги и вдигам пак глава.
        Залъгвам себе си и другите
        с надежди празни и мечти наивни,
        разбирам, че живота кратък е
        и искам да го променя завинаги.
        Едва ли някой, някак подозира
        какво е в мен, в душата ми
        и всеки вечно фантазира си,
        и рядко вглеждаме се във сърцата ни.
        Сега съм на върха на мойта младост
        и ще се радвам, ще живея,
        ако трябва и до сетната си старост
        на колене не ще стоя, а ще копнея! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...