На върха на мойта младост
и трябва да се радвам, да живея,
но липсва ми в живота тая сладост,
която караше ме нявга да копнея.
Пробождат ме очите ти зелени
и не любов жадувана, а безразличие откривам.
Зелени ледени искри към мен са устремени
и не ръцете ти, а самотата аз милувам.
И другия, когото аз обичах,
далече е сега от мен,
и спомена, във който аз се вричах
отмина ме във топъл ден.
Къде си, щастие бленувано,
любов и нежност липсват ми сега,
къде си, рамо тъй жадувано,
защо отново съм сама в нощта?
Сърцето ми разкъсва се неумолимо.
Лъжи и подлост - докога?
Сълзи напират в мен неудържимо,
но спирам ги и вдигам пак глава.
Залъгвам себе си и другите
с надежди празни и мечти наивни,
разбирам, че живота кратък е
и искам да го променя завинаги.
Едва ли някой, някак подозира
какво е в мен, в душата ми
и всеки вечно фантазира си,
и рядко вглеждаме се във сърцата ни.
Сега съм на върха на мойта младост
и ще се радвам, ще живея,
ако трябва и до сетната си старост
на колене не ще стоя, а ще копнея!
© Десислава Костадинова All rights reserved.